Апостол Павел говори: „Ти казваш, че вярваш, хайде, покажи своята вяра с дела“. И сатаната вярва и трепери, но се противи на Бога и на всяко добро. Мнозина на земята се мислят за невярващи, но когато размислим повече, виждаме, че няма нито едно разумно същество, което да не жадува със сърцето си за истинския живот и за абсолютната любов. Тя е тази, която не се променя, а трае довека. Ние от сърце копнеем за абсолютното добро, за абсолютния мир, а това означава, че в действителност сърцето ни жадува за Бога. Бог е живот, Бог е любов, Бог е мир, Бог е радост. Със сърцето си чезнем за Господа, а с мислите си Му се противим. Сатаната вярва и трепери, но се противи. По същия начин безбожникът не е безбожник, а е противник на Бога. Нашата съпротива няма да навреди на Бога, защото Той е всемогъщ, а ще навреди на самите нас. Мислите, разположенията, желанията ръководят нашия живот. Ако нашите мисли са мирни, тихи, пълни с любов, доброта, благородство и чистота, те ще ни дадат вътрешен мир, който ще сияе от нас. Ако носим в себе си негативни и бесовски мисли, тогава вътрешният ни мир се разорява.

Светите отци казват за мислите: „Тази мисъл, която прогонва мира и донася смущение, е от ада, не трябва да я приемаме, а да я отхвърлим.“ Трябва да се трудим за свое добро, да се утвърди в нас мирът, радостта и Божията любов. Нашият Отец Небесен желае децата Му да имат Неговите любов, мир, радост, утеха, истинност и благородство. Господ желае, а и ние искаме да бъдем кротки и смирени, защото, ако сме такива, ще излъчваме благородство и доброта. Такава душа и да мълчи, изпуска мирни и тихи вълни, пълни с любов и доброта. Тя не се обижда, когато й се карат и я ругаят, даже да я ударите, тя ще ви съжалява, че толкова много се мъчите. Такива на земята са малцина, но заради тях грее слънцето и Бог дава своя благослов да живеем и да имаме всичко, което ни е потребно. Трябва да се изменим мислено.