Св. Зосима Палестински причастява преп. Мария Египетска, Критска школа XVII век

Авва Зосима казвал още: Когато някой си припомни този, който го е оскърбил или му е причинил неприятност, или го е похулил и оклеветил, или му е сторил някакво друго зло и крои планове срещу него, той сам себе си клевети подобно бесовете; и такъв, за да бъде оклеветен, е достатъчен сам на себе си. И какво казвам: кога крои планове? – Когато не си спомня за него като за благодетел и лекар, тогава се отнася към него крайно неправилно. Защото той предизвиква да се изяви страстта, от която страдаш, за да я излекуваш, и поради това ти си длъжен да си спомняш за него като за лекар, изпратен ти от Христа. Заради Христа трябва да претърпиш всичко, с благодарност към Него за такова благодеяние. Ако ти не се възползваш от това както трябва и не отстъпиш от своята зла страст, Бог не е виновен за това. Самият факт, че страдаш, е знак, че твоята душа е болна, ако не беше болен, нямаше да страдаш. Затова трябва да бъдеш благодарен на брата, че чрез него си узнал за хода на твоята болест и да приемеш с любов това, което си претърпял от него като целебно лекарство, изпратено ти от Самия Господ Иисус. Ако не само не благодариш, но се наскърбяваш и възставаш срещу него; оплакваш се и кроиш замисли против него; чрез това като че казваш на Христа: „Не искам да бъда излекуван от Тебе, не искам да приемам Твоите лекарства; искам да изгния в раните си, искам да бъда послушен на бесовете. Не зная Господа и кой е Той, та да послушам гласа Му (Изх. 5:2)?“ И накрая какво ще направи Господ. Господ, Който е благ към нашите слабости, ни е дал заповеди за излекуването им, като изгаряния и очистителни. Затова, който иска и търси да се излекува, трябва да претърпява с мълчание това, което му налага лекарят, макар и да е болезнено. Нали и телесно болният не смята за приятни рязането и изгарянето или приемането на очистително; но бидейки убеден, че без това не може да се избави от болестта, се отдава в ръцете на лекаря, с увереност, че чрез тази малка болка, която му предстои, ще се избави от силното вътрешно разстройство и продължителната болест. Лекар, изпратен ти от Христа, е този, който ти причинява обиди и неприятности. [Събеседвания с авва Зосима:4]

Какво по-лесно за изпълнение от това, което слушахме от нашия свят и деятелен наставник ава Аммон, който казва: Внимавай добре над себе си, за какво си излязъл от света и защо си тук – и с всички сили се старай, когато някой ти причини някаква скръб, да мълчиш и да не произнасяш нито дума, докато с непрестанна молитва не се успокои сърцето ти;  и след това умолявай брата си за прошка. Защото, който обича истинния и пряк път, той, когато се смути от нещо, винаги силно укорява и изобличава себе си, казвайки: Защо се мяташ, душо моя, като обезумяла? Със самото това ти показваш, че си болна. Защото, ако не беше болна, нямаше да страдаш. Защо изоставяш самоукорението и упрекваш брата, който ти е показал твоята болест? С дело и истина се учи на заповедите на Христа Господа, Който кога Го хулеха, не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше (1 Петр. 2:23). Слушаш ли какво казва Той и какво показва на дело: Гърба си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване (Ис. 50:6). А ти, бедна душо, и за малкото похулване и незачитане, за някое презрение и отхвърляне, седиш и сплиташ безчислени помисли на неприязън, с което, подобно на демоните, клеветиш сама себе си. Какво повече може да направи един демон на такава душа от това, което тя сама на себе си прави? Виждаме Кръста Христов, всеки ден четем за Неговите страдания, които е претърпял за нас; а сами не понасяме нито едно оскърбление. Наистина, ние сме се отклонили от правия път. [Събеседвания с авва Зосима:7]