–

Божествената стълбица на св. Йоан Лествичник, водеща към небето

„ЗА ГРИЖЛИВОТО И ДЕЙСТВИТЕЛНО ПОКАЯНИЕ“ (Из Слово 5, „Лествица“)

Покаянието е възобновяване на кръщението. Покаянието е завет с Бога за изправяне на живота си. Покаянието е купуване на смирение. Покаянието е постоянно отхвърляне на телесното утешение. Покаянието е мисъл на самоосъждане и грижа за себе си, свободна от външни грижи. Покаянието е дъщеря на надеждата и отхвърляне на отчаянието. Онзи, който се кае, е непосрамен осъденик. Покаянието е  примирение с Бога чрез извършване на добри дела, противни на предишните грехове. Покаянието е очистване на съвестта. Покаянието е доброволно търпение на всички скърби. Каещият се е изобретател на наказания за себе си. Покаянието е силно стесняване на стомаха, дълбоко нараняване на душата. [5:1]

Когато сме паднали в ямата на беззаконието, не е възможно да излезем от нея, ако не се потопим в бездната на смирението на каещите се. [5:28]

Не се ужасявай, ако и всеки ден падаш, и не отстъпвай от Божия път, но стой мъжествено; и, без съмнение, Ангелът, който те пази, ще зачете твоето търпение. Когато раната е още нова и люта, тогава е удобно да се лекува; но застарелите и изоставени рани трудно се лекуват; защото за лекуването си те изискват вече много труд, рязане и обгаряния. Много рани стават неизлечими поради закъснение; но за Бога всичко е възможно (Мат. 19:26). [5:30]

Преди нашето падение бесовете ни прeдставят Бога като човеколюбив, а след падението – жесток. [5:31]

След твоето падение, не вярвай на оня, който казва за малките съгрешения: „Пази се да не вършиш големи грехове, а това е нищо“. Често и малките дарове смекчават силния гняв на съдията. [5:32]

Който истински се подвизава за своето спасение, той счита за загубен всеки ден, в който не оплаква своите грехове, макар да е извършил в него някои добри дела. [5:33]

Трябва да внимаваме върху себе си дали нашата съвест не е престанала да ни изобличава не поради нашата чистота, но като че от умора. Признакът за опрощаване на греховете е, че човек винаги счита себе си длъжник пред Бога. [5:37]

Нищо не може да се сравни с Божията милост; няма нищо по-голямо от нея. Поради това онзи, който се отчайва, сам себе си погубва. Признакът на усърдното покаяние се състои в това, че човек счита себе си достоен за всички видими и невидими скърби, които му се случват, а и за по-големи . […] [5:38]